Кой е най-големият средновековен град ли? Всъщност нито Венеция, нито Париж, нито дори Константинопол… Дом на почти милион души, още през 12 век този далечен източен метрополис е подчинявал природните стихии, за да съхрани и изхрани своето население. Разбира се, става дума за столицата на Кхмерската империя: град Ангкор.

Ако се интересуваш от старинни храмове, прочети още за необикновените скални църкви на Етиопия.

Възходът на Ангкор

Макар в наши дни тя да е почти забравена, през Средновековието Кхмерската империя е заемала територията на почти целия полуостров Индокитай. В продължение на повече от пет века, Град Ангкор бил нейна столица. Той е основан е в края на 9 век, недалеч от огромното езеро Тонле Сап. Ангкор бил величествен мегаполис: според National Geographic по времето на своя апогей той бил по-голям по площ от съвременен Париж и имал почти един милион жители!

Градът бил планиран до най-малкия детайл: имал пътища, храмове и силно развита система от канали и водохранилища. Сложната градоустройствена система целяла две неща: да запази Ангкор от наводнения по време на мусонните дъждове и да осигури вода за дългия сух период. Успешното управление на водите за жителите означавало сигурност: в своите мемоари Жоу Дагуан (дипломатически пратеник на китайския император, посетил Ангкор в края на 13 век) пише, че местните берели до 3 богати реколти ориз всяка година! С помощта на своите огромни инфраструктурни проекти и силната си армия, Кхмерската цивилизация доминирала югоизточна Азия в продължение на 6 века.

Храмовете на града

Храмовете на Ангкор били неговите най-важни средища. Те се използвали не само като религиозни, но също административни и образователни центрове – нещо като комбинация между храм, училище и градска управа. Били също така единствените масивни сгради, защото камъкът бил материал, запазен за боговете и мъртвите. Всички сгради, посветени на живите хора – дори величественият дворец на кхмерския император – били изградени от дърво.

А храмовете били много. Казват, че в разцвета на Ангкор наброявали 1200! Най-известните от тях са Прия Кхан, Та Пром, храмът Байон и, разбира се, Ангкор Ват. Ресурсите за поддръжката на огромните каменни храмове били по-големи дори от тези, необходими за построяването им. Към Та Пром например работели над 12 000 души! Сред тях имало танцова трупа от 650 души, 2000 администратори и също толкова учители и ученици. За изхранването на всички тези хора се грижели 66 000 земеделци, отглеждащи ориз.

Златните векове на Кхмерската империя

Двама кхмерски владетели са достигнали почти легендарна известност. Това са Сурияварман II (управлявал 1113 – 1150) и Джаяварман VII (управлявал 1181–1218). И двамата били велики пълководци, разширили неимоверно границите на империята си, но също така осъществили мащабни строителни проекти.

През почти четиридесетте години на своето управление, Сурияварман II успял да завладее огромни територии, да запази мира в империята си, а също така да построи едно същинско архитектурно бижу: храма Ангкор Ват.

Джаяварман VII също разширявал своите владения, но много по-важно: пожелал добруването на своя народ. Воден от идеалите на своята религия, будизма, той пожелал да подобри и духовния, и физическия живот на своите поданици. Разширил пътната мрежа, за да свърже столицата с всички краища на империята, укрепил и системата за управление на водата. Построил 121 гостоприемници и 102 болници. И разбира се: множество храмове. Неговата политика донесла просперитет и мир в Кхмерската империя. През 2009 г. университетите Монаш и Сидни обединяват усилията си, за да създадат 3D визуализация на всекидневния живот в средновековния град Ангкор:

Неочакваният крах

Както всяка приказка, тази също има своя край. През 15 век хората внезапно изоставят града и той потъва в забрава. Но как и защо става това? Учените не са единодушни. Според едни, залезът на града се дължи на прекалено големия брой храмове и тежестта от тяхната издръжка. Според други, Ангкор е изоставен поради застрашителните набези на сиамците. Нови изследвания обаче доказват, че дори в тези две теории да има доза истина, те са по-скоро следствие. А причините са далеч по-сложни и актуални, отколкото някога сме си представяли.

През 2009 г. голям международен екип от учени провежда мащабно изследване, което води до реконструкция на климатичните условия на полуостров Индокитай за последните 759 години (1250–2008 г.н.е.) Те стигат до заключението, че упадъкът на кхмерската империя съвпада с дълъг период на екстремни климатични условия, в които десетилетия суша се редуват със стихийни мусонни дъждове. Остарялата и неподдържана по време на дългата суша отводнителна инфраструктура на Ангкор не може да се справи с огромното количество вода и градът е разрушен от последвалите наводнения.

И така през 15 век старата столица е окончателно изоставена, а владетелите на империята основават нова столица на брега на река Меконг (град Пном Пен и до наши дни остава столица на Камбоджа). Ангкор е погълнат от джунглата и забравен от света до края на 19 век, когато е открит от френски изследовател. През цялото това време единствените посетители на величествените каменни храмове са будистките монаси, които никога не ги изоставят.

Ангкор Ват – най-големият храмов комплекс в света

Най-известната и най-добре запазена част от старинния мегаполис е храмовият комплекс Ангкор Ват – храмът на Сурияварман II. Той е най-големият религиозен комплекс в света и е цели три и половина пъти по-голям от Ватикана! Името му означава “Градски храм”, но това не е поради липса на въображение. Всъщност никой не знае какво е било истинското име на Ангкор ват. Храмът бил толкова известен, че просто на никого не се налагало да го нарича по име.

Макар че е над 10 пъти по-голям от катедрала, Ангкор Ват е построен само за около 35 години. (За сравнение: основната част от катедралата в Сейлсбъри, смятана за един от най-бързо построените западноевропейски храмове, е построена за 38 години. За цялостното ѝ завършване обаче са необходими 46 години.) При построяването си комплексът е бил искрящо бял, украсен с ярки цветове – червено, жълто, синьо. Кулите и покривите му блестяли в своята позлата. След изоставянето на град Ангкор всички ценности са откраднати, а годините постепенно изтриват ярките багри. В днешно време сградата е сива, покрита от патината на вековете. Почти непокътнати до нас достигат пищните барелефи, изобразяващи сцени от хиндуистката митология.

Ангкор Ват първоначално е посветен на бог Вишну. Затова в централната зала за молитви е имало златна статуя на този бог. Всеки елемент от храмовата архитектура носи богата религиозна символика. Петте кули представляват петте върха на митичната планина Меру – домът на боговете. Сградата има множество стръмни стълбища, които символизират трудния път към просветлението. Петкилометровият ров, обграждащ комплекса, представлява космическия океан. След смъртта на Сурияварман II, храмът се превръща в негов мавзолей. А по-късно, когато Ангкор Ват става будистки храм, статуята на Вишну е заменена с такава на Буда.

Ангкор Ват е основната причина за над 50% от посещенията на международните туристи в Камбоджа всяка година. Камбоджаните се гордеят с древния си паметник толкова много, че го поставят на националния си флаг през 1850 г. И, виждайки величествените кули и майсторската украса на тази невероятна сграда, кой би могъл да ги упрекне?

Инженерният гений на Кхмерите

Думите не стигат да се опише мащабността на Ангкор Ват. За строежа са използвани 5 милиона каменни блока, добити от кариерата Пном Кулен. Тя се намира на 40 километра разстояние от храма. Транспортирането на огромните блокове било сериозно предизвикателство. Кхмерите решили проблема, използвайки своята обширна система за управление на водата. Те свързали каменната кариера с града чрез специално изграден канал. След това просто товарели камъните на салове и те успешно достигали до определеното място.

При строежа масивните каменни блокове били свързани без хоросан. Използвали се само клиновидни сглобки и силата на гравитацията. На места камъните са толкова майсторски напаснати, че границата между тях трудно се забелязва с просто око.

Най-голямата пречка за строежа обаче били подпочвените води. Огромната разлика във валежите през годината прави терена изключително неподходящ за строежа на тежка сграда с мащабите на Ангкор Ват, тъй като при промяната на водното съдържание почвата се разширява и свива. Въпреки това храмът остава здрав векове наред. Какво пречи на огромните блокове да се разместят?

Решението на проблема било комплексно. Първо, кхмерите внимателно планирали основата. Тя е дълбока 33 метра и изградена от пясък, чакъл и глина. Това позволява на водата от проливните дъждове по-лесно да се оттече. Вторият важен елемент бил подборът на материалите. Макар наглед храмът да изглежда изцяло построен от сив пясъчник, сърцевината на сградата е изградена от латерит. Това е лек, порест материал, който значително олекоятва конструкцията.

Финалният елемент от решението на сложната задача е ровът. Освен важно символично значение, той има и далеч по-важна функция. Огромното, почти постоянно количество вода в него, поддържа равномерно водното съдържание в почвата под храма, а също така противостои на тежестта на сградата. Така елементите на конструкцията остават непоклатими по местата си почти хилядолетие.

Интересни факти

• Най-високата от кулите на Ангкор Ват е с височината на катедралата Нотр Дам.
• Външната галерия на Ангкор Ват е опасана от най-дългия барелеф в света – цели 790 метра. Сюжетите, изобразени на него, са взети от Махабхарата и Рамаяна.
• Във войската на Кхмерската империя участвали и мъже, и жени, а елитната охрана на императора била изцяло от жени-воини.
• Западният барай (едно от основните водохранилища на град Ангкор) и днес е най-голямото съоръжение за съхранение на вода, създадено от човешка ръка. Той съдържа до 8 млн. куб. м. вода и почти хилядолетие след построяването си все още се използва! Според историците, с помощта на около 10 хиляди работници, това огромно съоръжение е било построено само за 3 години.
• От езерото Тонле Сап извира едноименна река, която е уникална с това, че през част от годината обръща посоката на своето течение.
• През 2001 г. най-известните храмове на Ангкор са използвани за заснемането на филма “Лара крофт Томб Райдър”.
• Камбоджа е един от най-опасните терени за археологически изследвания. След гражданската война от 1967-75 г. на територията на страната остават многобройни минни полета, които до ден днешен не са обезвредени.

Как и кога да посетя Ангкор Ват?

Най-близкото населено място е град Сием Реап. Той е областен център и има международно летище, което го прави лесно достъпен за посетителите. Това е и най-удобното място, където можете да отседнете. Сайтът Booking.com предлага почти 700 за настаняване, като дори във високия сезон нощувка за двама може да се намери на цена 40-50 лева.

Най-доброто време за посещения зависи много от личните предпочитания на всеки. Високият сезон е от декември до февруари. Тогава времето е прекрасно, температурите – поносимо топли и поради това туристите са многобройни. Ако не обичаш тълпите, ноември, март и април са добър компромис. Най-малко туристи, разбира се, има през влажния период – от май до октомври. Ако решиш да отидеш тогава обаче, трябва да се примириш не просто с колосалните количества дъжд, но и с факта, че повечето пътища на комплекса Ангкор ще са порядъчно кални – понякога до степен на непроходимост.

Ако тази статия ти е харесала, сподели я със своите приятели във фейсбук!